Италия победи Франция с 5:3 след изпълнение на дузпи (1:1 след редовното време и продълженията) и за четвърти път в историята си спечели световната титла. Фабио Гросо вкара решаващия удар от бялата точка, а "петлите" доиграха мача с десет души след изгонв

А за Зизу всичко във финала тръгна перфектно. Още в шестата минута френският капитан получи правото да изпълни дузпа, след като Матераци закачи крака на Малуда в наказателното поле. Ударът му намери напречната греда и се върна в полето, но след като топката бе тупнала зад голлинията. Три минути по-късно видимо разстроеният Матераци засече центриране на Саньол в мрежата на Буфон, но за щастие на цяла Италия от външната й страна. Все пак "скуадра"-та изравни именно чрез защитника на Интер и то преди да са изтекли и 20 минути от мача. Пирло центрира от фаул, а Матераци надскочи Виейра и с глава вкара втория си гол на шампионата. Италия бе видимо по-дейният отбор и в 35-ата минута ново центриране на Пирло намери Тони, чийто удар попадна в напречната греда. Малко по-късно пък решителен шпагат на Тюрам предотврати нова възможност пред голмайстора на Фиорентина.

След почивката Франция тръгна смело напред и за Буфон настанаха трудни минути. Анри пропусна от удобна позиция, а веднъж Дзамброта изчисти топката точно пред останалия на празна врата Малуда. Патрик Виейра получи разтежение в бедрото и бе заменен от Диара, докато в опита си да съживи своите Липи извади Тоти и Перота и пусна на местата им Де Роси и Якуинта. В 62-ата минута Тони вкара с глава след центриране на Пирло, но флагът на страничния съдия бе вдигнат заради спорна засада. Секунди по-късно на отсрещната врата Буфон спаси Италия от нов гол, блокирайки удар на Анри. С напредване на времето и двата отбора станаха предпазливи. Пирло от фаул в 78-ата минута прати топката на сантиметри покрай вратата на Бартез и така за пети път в историята финалния мач влезе в продължения. В последните секунди на първото от тях Саньол центрира на главата на Зидан, но Буфон извади топката изпод гредата, записвайки спасяването на турнира.

В 111-ата минута дойде краят на драмата за Зизу. Провокиран френският капитан удари Матераци с глава в гърдите. Съдията Орасио Елисондо не забеляза инцидента, но след намесата на помощника си вдигна червен картон, което направи Зидан вторият изгонен играч във финален мач след Марсел Десаи през 1998 г. Така девет минути преди драмата на дузпите футболната кариера на Зизу приключи преждевременно. При наказателните удари Пирло и Матераци бяха точни за Италия, а Вилтор отбеляза за "петлите". След него зад топката застана Трезеге. Авторът на "златния гол" във финала на европейското първенство през 2000 г. копира удара на Зидан от редовното време, но топката този път тупна пред голлинията. След него Де Роси, Абидал, Дел Пиеро и Саньол бяха точни и за Фабио Гросо остана да реши всичко. Ударът му в горния ляв ъгъл короняса Италия за четвърти път като шампион на планетата и я изведе на второ място във вечната ранглиста. "Матераци, а не Пирло е играчът на мача", саркастично заяви на пресконференцията селекционерът на Франция Раймон Доменек. "Той изравни и той провокира червеният картон на Зидан. Не знам какво точно му е казал, но определено преигра в ситуацията. Жал ми е за Зидан. Бих предпочел да го сменя пет минути преди края за да получи по-различни аплодисменти от тези, с които напусна терена."